290. АЛИ ПАША ЯНИНСКИ И НЕГОВА СМЪРТ

Том 1: Песни

Фросина седит на врата
на шарен гергев везеше,
лице йе сънце грейеше.
Помина, шчо ми намина
от Али паша граматик,
Фросина ми я догледа.
Фросине шчо йе велеше:
- Фросино, моме Фросино,
скри си го лице хубаво
во копринена шамия.
На диван седит пашата
со шарената дульбиа,
да н' те, Фросино, догледат,
да не ти пушчит кавази,
да не ти тебе наръчат
вечер да готвиш вечера,
да не ти дойдит на конак!
Кога граматик сборвеше,
сеир пашата чинеше
со шарената дульбиа.
Ушч' речта не ми дорече,
ето се двайца кавази
от Али паша пратени.
На Фросина йе велеет:
- Фросино, моме хубаво,
здраво-жив от Али паша,
много те паша поздравят.
Вечер да готвиш вечера,
во шареното одайче
миндери да изпостелиш,
пашата да го пречекаш,
паша ке дойдит па конак!
Халал йе било Фросине,
бъргу им джуап даваше,
ич гайле шчо им немаше:
- Хай море, двайца кавази,
от Али паша пратени!
Здраво-живо Али пашу,
много го паша поздравим.
Да не се мамит да идит,
вечер вечера не готвам,
одайче не изпостельвам,
не можам паша да чекам
ни пак пред паша излегвам,
зашчо сум моме рисянче,
зашчо сум вера кръстена!
Кавази се разлютия,
на час се назад вратня,
Али пашу му кажвеет:
- Здраво-живо от Фросина,
много те тебе поздравят.
Да не се мамиш да одиш,
вечер вечера не готвит,
одайче не изпостельвит,
ни пак те тебе пречеквит,
ни пак пред тебе излегвит,
зашч било моме рисянче,
зашч било вера кръстена!
Пашата ке се спалаит,
нигде го место не вземат!
Два-три дни време не стоя,
хаберот дойде от Стамбол,
дойдоа силни кавази
глаата да м' я земеет.
Глаата му я зедоа!
Глаата ке м' я шетеет
низ яниинските чаршии,
по тийе тесни сокаци,
Абер йе дойде Фросине:
- Фросино, моме хубаво!
Арен ти абер носиме,
голем ти бакшиш сакаме:
Али паша го пресекле, -
глаата му я шетеет
онийе двайца кавази.
Излези, Фросе, да видиш
глаана къй я шетает
низ онье темни сокаци!
Излезе Фроса да видит
от шареното одайче
низ малечкото пенджерче
Янино сънце угрея
Глаата ми я догледа.
Кавази я догледаа,
кавази шчо си сборвеа:
- Фросино, моме хубаво!
Ти ми го векоф изгоре,
да би те господ изгорел!
Фросина ми 'и разбрала,
Фросина ми се устрами,
нътре си влезе в одайче
Янино сънце загина.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 1. Песни. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.