289. ГЪРЧЕ ГЬОРГИА И ФРОСИНА

Том 1: Песни

Прошета гърче Гьоргиа,
прошета низ стред Янино.
Шчо видел една невеста,
невеста кира Фросина,
очите му се зедоа,
умот ке си го погубит
от нейзината хубаина -
очите два града пулят,
веждите църни гайтани,
клепките криля ластоички,
лицето две сънца греят,
устата кат злата чаша,
зъбите как дробен бисер,
гърлото как месечина,
ставата тънка сельвиа,
косата долга лозница.
Отиде гърче Гьоргиа.
отиде при Али паша.
- Хай, Али паша, везиру!
Прошетаф низ стред Янино.
Шчо видоф една невеста,
очиве ми се зедоа,
умот ке си го загубеф
от нейзината хубаина!
- Шчо била тая невеста,
шчо била толку хубава,
тая йе кира Фросина,
Вели пашу любовница!
Хайде бре, гърче Гьоргиа,
собери баш тебабиа,
пойди у Кира Фросина,
да я хвърлиме во море;
оти мене ме кълнала
моята снаа везирска:
"Хай, Али паша, везиру,
харам ти било мойето,
шчо ти сум измет сторила,
Фросина да я загубиш!"
Отиде гърче Гьоргиа,
си собра баш тебабиа,
ойде у кира Фросина.
Говорит гърче Гьоргиа:
- Хай ти, Фросино, гъркино!
Облечи руба най харна,
ке т' носиме при Али паша,
при Али паша везирот!
Говорит кира Фросина:
- Хай ти, бре, гърче Гьоргия,
на Али паша граматик,
не ме носиш при Али паша,
тук ке ме хвърлиш во море!
Хайде, бре, гърче Гьоргия,
яз нешчо ке т' се помолям -
да не ме мене поминвиш,
поминвиш низ стред Янино,
тук да ме мене поминиш
низ моите пусти другачки,
да се опростам со ними;
да н' ме поминвиш в чаршиа,
да не ме мене пулеет,
свите да ми се смейеет,
от' ке ме хвърлиш во море!
Киниса кира Фросина
с гърчето кир Гьоргия,
тя си я хвърли во море.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 1. Песни. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.