288. СИРАК МИТРЕ

Том 1: Песни

Е бре, Митре, сирак Митре,
туку с майка, да без баща!
Твойта майка чуждо прела,
чуждо прела, чуждо ткала
туку тебе, сирак Митре,
туку тебе да изгледе!
Изгледа те, порасна те,
йошче малко армаса те
за бела Кита дойранлика.
По армасот третьот вечер
сбор чиниа, леб скършиа
за твоята тежка сватба.
Дур си Митре калесало
кумовето, сватовето,
ки си биде за невеста,
за бела Кита дойранлика.
Да си донесе невестата,
си га донесе дури дома.
Ут утрина в понеделник,
да му веле негов нунко:
- Е бре, Митре, сирак Митре,
да м' изпратиш до стред пъкьот,
ду шес саата надалеку!
Изпрати го негов нунко,
да се върна нанадзъде,
да се върна сирак Митре.
Срешба иде да го срете -
троица турци анадолци,
анадолци, гиритлии.
Го плениха сирак Митре,
го носиха на скелето,
на скелето, на Гирицко,
да го хванаха за ухото,
го продават младо робче.
Нема никой да го купе
сирак Митре, младо робче.
Ка си дочу хаджи Маноль,
хаджи Маноль гиритлиа,
да се свали на скелето,
на скелето, на Гирита,
да им веле на труицата,
труица турци анадолци,
анадолци, гиритлии;
- Е бре, турци анадолци,
шчо му цена ви сакате?
Они велят, ем говорат:
- Е бре, Маноль, хаджи Маноль,
не си вреден роб да купиш.
Ние на него му сакаме,
скъпа цена му сакаме
до три таса жолти фльорини
и три таса бел карагрош!
Тогай му е жаль паднало,
да им веле, ем говоре:
- Е бре, турци анадолци,
анадолци, гиритлии!
Хайде, веле, вие пред мене;
какви пари, веле, вие сакате,
такви пари да ви дадъм!
Да си пойде на магзите,
да им отвори тежки врати,
да им даде до три таса,
до три таса жолти фльорини
и три таса бел карагрош.
Да го юзе хаджи Маноль,
да го юзе сирак Митре,
да го носи на сарае.
Он имаше ду два сина,
а сос него - ду три сина.
Да им веле на негувите,
негувите до два сина:
- Вие бехте ду два брата,
ез ви купих друга брата,
на вас брата, на мен сина.
Дали него да го държам,
или него да го пушчам,
да го пушчам да си ходе?
И они му велят и говорат:
- Харно брата да ни гледаш
дур да ние си дойдеме,
харно рухо да му правиш!
Они рухо, шчо носеха,
шчо носеха чиста свита,
а на него рухо, шчо му прави
половина от кадифе,
половина чиста сърма,
да не речат оти му йе
чедо со пари купено
Да си дойде ден Великден,
да пойдеха ут утрина
на църквата по божата реч.
Църква пушчи, си дойдеха,
да му веле хаджи Маноль.
- Е бре, Митре, мили синко,
я уземи църно шуше,
да ни служиш люта ракиа!
Да си юзе църно шуше,
църно шуше с люта ракиа,
да го служи негов тейко,
негов тейко люта ракия
и негуви мили брате.
Къде служба ги служеше,
негде-годе сълдзи поронваше.
Ду гледа го негов тейко,
негов тейко, хаджи Маноль,
и му веле, ем говоре:
- Е бре, Митре, мили сино!
Шчо ти тебе тежко падна,
оти мене ке ме служиш,
на твойот тейко, хаджи Маноль,
и на твоите ду два брата?
- Е бре, тейко, хаджи Маноль!
Не м' е тежко, оти тебе,
оти тебе ки те служам
и на мойте ду два брата!
Езе имах една майка,
она чуждо прела, чуждо ткала,
мене, сирак, изгледала,
ему мене армасала
за бела Кита пулилинка,
йощче малко ужинила.
Ние адет си имахме,
си имахме в нашто село,
ние кумот д' изпрашчаме
ду шес саата надалеку.
Нанадзъде се повърнъх,
ме сретеа, ме плениха.
Си оставих невестата,
си оставих от два дена.
Зарди неа тежко ми падна
и зарад мойта стара майка!
(...)

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 1. Песни. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.