|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
281. ЗА РАЗОРЕНИЕТО НА ГР. НЕГОШ ПРЕЗ 1820 ГОД.
Том 1: Песни
Сон сонила Дойка негушанка,
сон сонила рано во неделя,
во неделя, па сам ден Великден:
църна хута на главата носит,
мътна вода пот сарайот течит.
Та отиде Дойка у комшия,
да си кажит шчо сонила тая.
Комшията на Дойка йе велит:
- Хай ти, Дойке негушанке!
Пойди, кажи на татка ти,
на татка ти Зафиракя,
шчо си соне ти сонила!
И отиде Дойка негушанка
да му кажит на татка си
шчо сон тая ми сонила.
Ушче речта не ми йе дорекла,
лобут паша телял личит:
- Шчо йе турчин до турчина,
да се найдит пред града Негуша,
ке сечиме негушани!
Ушче телял личба не изличил,
ока камен кърв носеше.
Изсекоа негушани -
шчо йе старо, посекоа;
шчо йе младо, поробиа.
Прилеп - Македония; зап. в Самоков.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 1. Песни. Съст.
Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008
Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9
кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.
|