280. ГЮРО ТЕМНИЧАР

Том 1: Песни

Два се змея на планина бия,
от них тече река ранания,
крайом бие той темни темници.
У темници нигде никой нема,
съде си е Гюро темничарин.
На ръка му сиво соколенце:
пърсти кърши, та го рана рани,
сълзи рони, та го вода пои,
чомбаз скубе, та му гнездо прави.
Проговори сиво соколенце:
- Такум бога, Гюро темничарин!
Да зашчо ме толко лепо раниш?
Даль ме раниш да ме препродаваш,
иль ме раниш тавра да си чиниш?
Гюро си му потиом говори:
- Такум бога, сиво соколенце!
Ни те раним да те препродавам,
ни те раним тавра да си чиним,
нел те раним далек да те пратим,
да те пратим на мои дворове!
Пиле си му потиом говори:
- Такум бога, Гюро темничарин!
Снощи дойдох от твои дворове:
твои двори у пелин урасли,
стреде двори дърво огорело,
на дървото до три кукувици;
една кука вече ич не може,
а другата вече осипнала,
трейкя кука дури изговаря!
Проговори Гюро темничарин:
- Такум бога, сиво соколенце!
Щото си е дърво огорело,
това си е мои стари баща;
щото кука вече ич не може,
това си е моя стара майкя;
щото кука вече осипнала,
това си е моя мила сестра;
щото кука дури изговаря,
това си е мое първо либе!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 1. Песни. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.