279. ГЮРО ТЕМНИЧАРЧЕ

Том 1: Песни

Два се змеа на планина сбиле,
от сила им мътен Дунав течит,
край му биет во Будима града,
во Будима града, во темна зандана.
Во темна зандана Гюро темничарче,
дека лежит токмо три години.
На ръка му пиле соколоо:
рана ранит пиле да го ранит,
очи точит вода да го поит.
Гюро ли му на пиле говорит:
- Хай ти, пиле, пиле соколоо!
Ти да пойдиш во моите дворои,
да ми видиш моите рамни дворье,
моите дворье как се огърдени,
дворои огърдени, трева обрастени!
Тогай ли му пиле говореше:
- Хай ти, Гюро, да мой стопанине!
Не познаам твоите дворои,
тие сега ти се оградени,
оградени, трева обрастени!
Тогай ли му Гюро говореше:
- Хай ти, пиле, пиле соколоо!
Моите дворье ми се бележити:
стреде дворье една бела чешма,
на чешмата дърво дафиново,
на дървото до три кукаици.
Таа, шчо кукат от утро на утро,
таа ми йет моя мила сестра;
та, шчо кукат от вечер на вечер,
таа ми йет моя първа любов;
та, шчо кукат ката ден, секи ден,
таа ми йет моя стара майка,
таа кукат и деня, и нокя.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 1. Песни. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.