223. СТОЯН И ДВЕ СЕСТРИ: МАНТЕЗА И МАРИЯ

Том 1: Песни

Родила дуня две дуни,
стара майка две керки:
на едната Мантеза,
а другата Мария.
Па застанале на порти,
отгоре иде млад Стоян,
млад Стоян Прилепчанец.
Како а видел Мантеза,
веднъг се ашик сторило,
веднъг си стройник пратило,
веднъг я дале Мантеза.
Кога си дошле сватове,
кога ошле на венчанье,
па са дошле до сред пато,
на Мантеза майка й говоре:
- Никола, млади девере,
пущи ми я Мантеза,
да я поучам, покарам,
на свекор измет да чине,
на свекор и на свекърва
и на кукните девери!
Па я пушчиле Мантеза;
не я поучи, покара,
туку я разпромени Мантеза,
па я промени Мария,
па й тури телове:
- На ти, Никола, Мантеза!
Одиле, шчо одиле,
отишле при Църното море,
Стоян им веле, говоре:
- Стойте, китени сватове,
стойте да поседеме,
да си цалувам Мантеза!
Кога й дигна покривка,
не ми йе била Мантеза,
туку йе била Мария.
Не си цалува невеста,
но я хвърли от морето;
ойде си Стоян дур дома.
Учини се време три години,
тогай прати абер на баба си,
и абер прати, и сам отиде
и чукна си на портите:
- Отвори ми, мила бабо!
Стана она, отвори му:
- Добре дойде, мили зету!
А он рече: - Добро вечер, мила бабо!
Много здравйе имаш от Мантеза,
Мантеза си има малечко,
малечко ми мъжко дете,
та да я пушчиш Мария,
малко измет да почине!
Пушчиле са я Мариа (!).
Па отишле до Църно море,
нешчо свете от далеку;
изговара Мариа (!);
- Стояне, млади Стояне,
шчо йе това, шчо се свете?
- Това йе твойта сестра,
твойта сестра Мариа!
И она викна да плаче.
Той я взема Мантеза,
па й веле, говоре:
- Сус тебе сум се венчало,
сус тебе ке се кердосам!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 1. Песни. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.