2. ПРОЙЧО АРАМИЯ, ЗЛАТО ПИЛЕ И САМОВИЛА

Том 1: Песни

Шетба шета Пройчо арамия,
шетба шета по гори зелени,
разгледа си Пройчо по горските пилци,
догледа си Пройчо пиле позлатено;
изгледа го Пройчо дека седело си граде.
Почека го Пройчо дури пилци да си опиле;
изгледа си Пройчо и пилци като него,
си ги взема, та ги носи на града Стамбула
и ги даде Пройчо на царот бакшиш;
а царьот му даде петнаесе товари азно
и му даде сенет да шете по гори зелени.
Пройчо со ред четир години пилци иа царьот носеше,
кога идеше Пройчо на града Стамбула,
си прележваше Пройчо во града Едрене,
и лежачка му беше ув Яно демирджия.
Ка дойде време на петата пролет,
се размислило пиле само со себе
и побегнало пиле на виша Пирина.
На върф на Пирина има самовилско блато;
во среди блато една карпа,
от водата четиресе аршина на горе;
на върф карпа едно тенко дърво
и оно йе четиресе аршина от карпата.
Тамо пиле седело си загради, яйца си снесе!
А ка дойде време за квачейнье,
от дзастра до пладнина се ветер си вее,
па не може пиле яйца да си стопле,
яйца да си стопле, пилци да опиле.
Ка идеше време на пладнина,
само колку три саата се стопльове;
и тогай си пиле яйца подмлачуе.
А от тогай юг си вее, па се заледуват.
От това си пиле и пилци позно опили.
Ка дойде време Пройчо пиле да си бара,
не можа Пройчо пиле да си найде.
Пребиде Пройчо дванайсе гори зелени,
пак Пройчо не можа пиле да си найде.
Отиде Пройчо дури на Пирин планина.
Тамо найде Пройчо овчаре, козаре;
па им веле Пройчо на овчаре, козаре:
- Не видехте ли пиле позлатено?
Овчаре, козаре му велят на Пройчо арамия:
- Не сме видели, брате Пройчо, пиле позлатено;
тук, брате, изкачуваеки се на вишна Пирина.
Има, брате, самовилско блато;
в среди блато има една карпа;
на върф карпа едно тенко дърво;
на върф дърво застануве едно пиле,
от далеку не се гледе, има ли, нема седело.
А шчо си пейе дзастра, вечер грейни песни,
може, брате Пройчо, и то да биде.
Изкачи се Пройчо арамия
на Пирин планина, на самовилско блато.
От далеку Пройчо не може да виде,
та си курдиса со дульбур да гледе.
Ка го изгледа пилето, оти само оно йе
и шчо-тук сега пилци опилило.
Мисли Пройчо да направи дървен кораб,
да оде Пройчо на вишната карпа;
а колай нема за на карпа да се каче.
Па назад се врати у града Стамбола,
да си дойде у града Едрене уф Яно демирджия.
Па се разговорат со Яно демирджия:
- Кога одеше воа време
друга година на града Стамбола,
му носеше на царот голем пешкеш,
голем пешкеш, пилци позлатени,
дали ти йе пиле побегнало,
или не можеше да го найдеш?
Пройчо му веле, отговоре на Яно демирджия:
- Пиле йе бегало на вишна Пирин планина,
на вишна Пирин планина, на самовилско блато;
а на среди блато има една вишна карпа;
на карпата има едно тенко дърво.
Тамо пиле вая година пилци изкацало;
а не можем колай да си найдем,
колай да си найдем, пилци да му вземем;
та ке одам на царот да му кажам,
може он колай да ми каже.
Тогай му веле Яно демирджия:
- Немо, Пройчо, оди на града Стамбола;
яз си имам двесте калфи и триста шегърти,
шчо си прават свърдли, карпа шчо вупат.
Ке ти правам четиресе свърдли,
да си пойдеш, карпа да продупиш.
Послуша го Пройчо на Яно демирджия.
Застана си. Му направи Яно четириесе свърдля.
Па се врати на вишна Пирин планина.
Направи си от дърво един кораб
и пушчи го. Кораб отиде до вишната карпа.
Удри Пройчо свърдли, карпа шчо вупат.
И ка се Пройчо качи до среди карпата,
му пресече умот на пилето,
оти Пройчо па пилци ке му земе!
Фати пиле со сълдзи да плака:
"Ох леле, боже до бога!
Не ке има куртулия от Пройчо арамия!"
Нажали се стара Самовила,
нажали се, та му веле на пиле и говоре:
- А бре пиле позлатено! Колко години
Пройчо пилци ти зима?
А пиле й веле, отговоре па Самовила:
- Се чиниа три години, со вая четири,
ка ми Пройчо пилци зиме.
Не ке има откинувачка от него
и от мене на свето род да остане!
Тогай му веле стара Самовила:
- Вая година не ми аризваш пилци позлатени,
да т' откинам за век от Пройчо арамия?
- Просто нек ти бидат, майко, стара самовило!
Та му веле Самовила на пиле позлатено:
- Летни, пиле, да избегаш от самовилско блато.
Разлюти се стара Самовила -
да завея силни ми ветришча,
откорна си карпа со се дърво,
со се дърво, со Пройча у блатото.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 1. Песни. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.