|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
171. * * *
Том 1: Песни
Мома ходит на Дунава,
тънконо платно да белит.
Протекол ми е бел Дунав
мошне ми мътен, пороен,
момино платно понесол.
Викна ми мома да плачит:
- Ох леле, леле до бога,
как немат некой от бога,
платното да ми извадит?
Църни очи му дарувам!
Тука се сгоди овчарче,
край Дунав овци пасеше,
та ми се хвърли сред Дунав,
момино платно изваде,
момата на сбор не стоя,
църни му очи не даде,
тук си го фати за ръка,
си го отнесе дур дома.
Викум си викат майце си:
- Отвори, майко, вратата,
татку му носам отмена,
а тебе бела промена
и мене мека постеля!
Охрид - Македония; сватбена - "кога младоженците, венчани,
идат си от църков и приближат до дома си, особито кога младоженецът би бил домазет,
сватоите или светиците, съпровеждаешчи ги и играещи хоро, пеят".
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 1. Песни. Съст.
Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008
Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9
кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.
|