16. МАРКО КРАЛЕ И ВИДА САМОВИЛА

Том 1: Песни

Шетба шета Марко Кралевик,
шетба шета по гора зелена,
да излови един сури елен.
Шетба шета три дни и три ношчи,
веке Марко вода не намери
да улади гърло юнаково;
кай шчо вода, нито с паря вино.
Я прокълнал зелената гора:
- Ай ти горо, зелена горице!
Да би дал бог огън да т'изгори
и на пролет слана да т'попари,
зашчо немаш една капка вода,
да улада гърло юнаково,
кай шчо вода, нито с пари вино!
Му говори Гюргя Самовила:
- Мълчи, Марко, милен побратиме!
Немой клни зелената гора,
не йе фтесна зелената гора,
тук йе фтесна Вида Самовила;
заключила дванайсе извори
сред гората в едно суво дърво,
по све суво, на въро зелено!
Марко едно, бре, ми се найди,
а друго, той ми се, бре, устрами,
та ми вяна тая бърза коня,
барай гази, троши гора.
Ка рашета по гора зелена,
го намери това суво дърво,
по све суво, на въро зелено.
Та го фати с тежка боздугана,
го изтроши комат по комата,
и му строши дванайсе ключови,
та притекоа дванайсе извори.
Го зачула Вида Самовила,
та фатила един сури елен,
ем фатила до три люти змии;
двете змии удзи му ги кладе,
а едната камшик я направи.
Скоро Марко тая го достигна;
му се хвърли Марко на рамена,
да м' изкълка юнашките очи.
Марко нейе верно йе се моли:
- Немой, сестро, Видо самовило!
Немой кълкай мойте църни очи;
аку сакаш вода да ти плата.
аку сакаш со кара грошови;
ак сакаш со жълти флорини!
- Гиди, луда болгарино!
Не ми требе ни карагрошови,
нито твои жълти флорини -
ке изкълкам твой юнашки очи!
Му говори Гюргя Самовила:
- Ай ти, Марко, мили побратиме!
Шчо йе се молиш тейе курве?
Шчо не се молиш на ръце юнашки?
Ка досегна Марко Кралевике,
ка я фати за русите коси,
ка я узве себе на колена,
ка я кладе коном на колена,
и я фати с тежки боздугана,
тая верно Марко му се моли:
- Кротко, Марко, кротко, братко,
кротко мавай тежки боздугана!
- Гиди, Видо, курво самовило!
Моя молба на теб не помина,
ами твоя на мен ка ке помини?
Марко извади сабя от пазува,
та изсече Вида, бре, Самовила,
я изсече къшей по къшея;
кърв да види марковата коня,
кърв да види, кеф да стори,
кеф да стори и да литни,
и да литни горе нависоко,
горе на високо по синото небо!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 1. Песни. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.