Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
145. * * *
Том 1: Песни
Яна седит во градина,
во градина разградена,
обсадена ран босильок.
Пред неа йе шарен гергеф,
на гергеф йе бел тестемель
и си везит и си сборвит:
- Хай тестемель, бел тестемель,
и яз не знам за кого си,
даль за младо, иль за старо?
Ако ми си ти за старо,
мало нешчо да отпарам;
ако ми си ти за младо,
ушче нешчо да привезам!
Я дочуло лудо младо,
йе хвърлило злат' яболко,
я удрило по гърлото,
не скършило кован гердан.
Охрид - Македония; сватбена - "кога да требат ярмата".
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 1. Песни. Съст.
Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008
Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9
кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.
|