141. * * *

Том 1: Песни

Пошла Койдана у макя
сос нейно мъжко детенце,
на голем ден, на Великден;
та се качи на гемия
и се разигра морето,
а гемиджии говорат:
- Обричай курбан на море!
И Койдана обрекла се,
у гора църква да сгради,
убаво да я обкове,
сос восок да я обляе,
и морето се престави.
Па се досети Койдана:
- Боже ле, мили божичко,
де имам толку да давам,
имам ли църква да сградим?
Па се морето разигра,
а гемиджий говорат:
- Мори Койдано, Койдано!
Що се досети, Койдано -
немаш ли църква да сградиш?
А Койдана им говори:
- Я немам църква да сградим!
Голема далга се дигна,
та си удави Койдана.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 1. Песни. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.