140. ДВЕ КУЧКИ ЕТЪРВИ

Том 1: Песни

Шчо йе лепо цвеке во пролеке,
полепи се два бракя рогени.
Оба ми се милно милувале;
от ошчо се милно милувале,
от еднож се оба ожениле.
Доведиле две кучки етърви;
от първе се две разкарале,
големата по-малата колнит:
- Да би дал бог, по-мала етърво,
да ми родиш како еребица,
да завъртиш како кукаица!
По-малата големата колнит:
- Да би дал бог, голема етърво,
да ми родиш девет момичина;
от деветте едно останало;
да го растиш и да го порастиш,
да го свършиш и да го омъжиш;
да го пушчиш в църков на венчанье,
да с' изорат змия от алтара,
да г' укъсат мегю църни очи
и без него ти да си останеш!
Обе ми се тийе разделиле,
напраиле куки на далеку,
напушчиле Дунав по край куки,
посадиле търски по Дунава,
туку обе да не се видеет.
И пак обе ми се досегнъле
и очите си ги изкопале...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 1. Песни. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.