1306. ПЕСЕН МЪРТОВЕЧКА

Том 1: Песни

- Добро утро, златна керко,
златна керко, моя Васко!
Стани, керко, да ме видиш,
стани, сърце, пречекай ме.
От твоята пуста кукя,
пуста кукя векоита,
без пенджере и без врата,
сърце майка, Васко моя,
да ме ватиш ти за рака,
да ме внесеш в твоя кукя,
твоя кукя, пуста кукя,
пуста кукя непослана,
да те видам, кай живеиш.
Леле, леле, яз сирота,
Васка мене не ме слуша!
Ой ти, Васко, мила керко!
Ой ти, Васко, не ме слушаш,
оти, Васко, не стануаш,
майка ти да си я пречекаш
и в кукя ти да я внесиш?
Дали, керко, ме запизми,
оти овде те донесоф?
Ти се молам, мило керче,
надай уо, послушай ме,
шчо ке ми ти майка кажи:
Сон сонуаф яз нокеска,
ти до мене ми спиеше,
до моя десна пазуа
и мене ти ми велеше:
- Майко, майко, мила майко,
яз сум сега оздравено,
сърце, майче, не ме боли,
надвор, майче, не ме тера.
Утре рано яз ке станам
И на даскал ке си одам
Да си учам уроците.
И друго ти ми велеше,
ами, керко, заборайф!
Леле, Васко, мила керко,
кога, керко, се разбудиф,
ти до мене не ми беше,
како на сон, шчо те видоф!
Лели тогай се разплакаф
и на татка ти му кажаф
за соно, шчо ми те видоф.
И татка ти го разплакаф,
стана низ кукя да шетат,
танки пърсти да си кършит,
дробни солдзи да си ронит
и за тебе да те жалат!
Шчо си виде твойо татко
твойте книги на полица,
той 'и зеде и целива,
и со солдзи 'и порона.
Ми 'и даде да 'и скриям
или яз да 'и раздаам
по сиромашки девойчиня,
па ниф тийе да си пеят,
да си пеят, да си учат,
бог да прости да си речат!
Васко, керко, сладко чедо,
друго нешчо ке ти кажам,
ама първо ке те молам,
атар да не ти останит,
дека рувото ти собраф,
в една бофча си го вързаф,
пусто руво невестинско,
и го сготвиф да го даам
по твоите мили дружки,
за тийе да си го носат
и бог да прости да ти речат!
Ти се молам, мило чедо,
я кажи ми дали сакаш,
руото да ти го раздам,
дали, керко, да го държам
вместо тебе да го гледам
и со него да с' радувам,
тажни песни да му пеям
и со солдзи да оросам?
Леле, солдзи, сърце майке,
сърце, майке, сладка Васко!
Како яз ке те прежалам,
дека ти една ми беше
помегю? твой до три бракя!
Многу галена ми беше
от сите во кукя, шчо сме,
кай шчо спиеш, те гледафме!
Ами сега, сладка Васко,
кой те гледат, кой те галит
тука в студената земя,
на тебе шчо йе върлена?
Како траиш, мило чедо,
како крепиш толку земя,
толку земя и тежина?
Кажи, керко, даль ти йе мака,
за да викнам твойте бракя
да ти поотпразнат земя,
за да не ми ти йе тежко;
за по-лесно да излезиш
от пустиот гроб, шчо лежиш,
и дома да те отнесам,
татка ти да развеселам,
бракя ти да разрадувам;
и майка ти да отмениш,
кукята да разрадуваш,
кукята да ми суредиш;
двете поли да засучиш
и низ куки да ми прусаш,
рамни дворье да си сметиш,
сладки песни да ми пеиш,
како напре шчо пееше,
секой, кой ми те слушаше,
дека весело пееше,
секой тебе те валеше.
Васко, Васко, мило керче,
жити тебе, поризай ме,
стани, керко, ел при мене!
Леле, леле, яз сирота,
Васка нейки да м' пориза!
Леле, боже, до господа!
Ой ти, боже, мили боже,
ти се молам, послушай ме,
мене грешна и прегрешна!
Нешчо, боже, ке те молам
за мойта мила керка,
мила керка Василикя!
Кла я, боже, в рай божий
при твоите сите ангели,
песни со ниф да си пеит,
дека ми йе песнария,
песнария, севдалия
на песните от букварот,
шчо си 'и пееше моя Васка!
Аман, боже, ти се молам,
земи ме и мене тамо
и яз при Васка да си бидам,
за тука яз да не жалам,
да не жалам, да не плачам
и тебе да ти, боже, грешам,
дека Васка яз я немам!
Леле, лелеу яз сирота,
леле, Васко, сладко чедо,
леле, чедо, изгор майке!
Стани, Васко, изпрати ме,
оти дома яз ке одам.
Ако, керко, ти не идиш,
барем нешчо нарачай ми,
понада да ти донесам,
кора дали да ти месам,
дали чорба да ти сварам,
за вечер да ти донесам,
да вечераш и ти, сладка,
сладка Васке, изгор майке?
От пустата лоша болес,
лоша болес сърдешница,
шчо те младо да изеде
и во гробот ми те кладе,
во темница да ми лежиш!
Слушай, Васко, мила керко,
еве, свекя ти запалиф,
во темница да не лежиш,
кога, сладка, ке вечераш.
Леле, лелеу яз сирота,
Си останаф яз без керка,
За да кукам дур до века!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 1. Песни. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.