1305. ЕВРЕИН ЕГУМЕН

Том 1: Песни

Фала богу за чудо големо,
шчо се стори во еден манастир,
стар евреин егумен се сторил.
Непокърстен в църква той ми служел
и повелал триста калугери.
Секой мислел, оти йе рисянин
и секой десница му целивал.
Дошло денот за той да умират.
Се собрале триста калугери
окол него, за да се изпростат.
Еден-други сите го прашале:
Кого векил ним ке остаи
за егумен, ним той да му бидит?
И кай сака да го закопаат?
Дали в църква, дали на гробишча?
Евреино тогай прогоорил:
- Ой ви, море триста калугери,
яз не сакам да ме закопате
нито в църква, нито на гробишча,
кай шчо има рисянин закопан.
Яз вам клетва, море, ви оставам:
"Да барате еврейски гробишча,
тамо мене да ме закопате,
оти яз сум си, море, евреин
и от еврейска майка сум доян.
Ако беф яз досега егумен,
ако знаеф рисянскио закон,
ако знаеф в църква яз да пеям,
ако знаеф служба да ви служам,
от тоа яз нишчо не веруаф,
со законот ваш яз се шегуаф,
пак еврейски закон си веруаф."
Еее! Фала богу за чудо големо!
Кога чуле триста калугери
от старио евреин егумен,
сите тийе ми се почудиле
и за бради ми се поватиле,
сите в църква тийе ми отишле,
три дни со ред богу се молиле,
за господ ним греот да му простит,
дека имале евреин егумен,
со законот шега шчо се биел!
Пратил господ ангел от небеси,
да му кажи, оти той' и прости.
Евреино трите дни се мачил,
како риба в море се превърнал.
Сите грешки той сам си кажуал,
шчо'и праел в църква, кога слугал,
за по-бърго той сакал да умрит,
от маките да се куртулиса.
Арно, ама смъртта го нейкела
и душата не му я земала.
Видел, оти не можел да умрит
от маките да се куртулиса,
шчо помолил триста калугери
да го върлат во широко море,
да с' удаи и да куртулиса!
Го зедоа триста калугери,
го фърлиа во широко море.
Три дни в море евреин шчо стоял,
нейки море него да го удайт,
и морето кабул не го чинит.
На трите дни морето го върли,
го извърли на сурова земя.
Тамо стоял, богме, до три дена,
ни умира, брате, ни бидуа.
Се помоли пак на калугери
да го него в земи закопаат,
за да умри и да се избави
от пустата болес, шчо я имал.
Се смилия триста калугери,
го закопаа до три девет стажни,
го насипаа со тежкаnа земя.
Фала богу за чудо големо,
евреино земя не го примна,
кабул гробот, брате, не го сторил,
го извърли до три девет стажни.
Тамо лежал, брате, ушче три дни,
ни умира, ни пак оживуат.
Сите грешки той сам си кажуал,
за да умри и да се избави
от пустите сърдечни болести.
Пак евреин калугери молил
да г' отнесат н' една разкърсница,
тамо него сам да го остаят,
кой ке поминит, него да го видит,
да го видит и да го проколнит,
дека той бил на шега егумен,
и се шегуал со вера рисянцка.
Се смилиле триста калугери,
го отнесле н' една разкърсница.
Кой, шчо вървел, со него се чудел.
Многу време тамо той си лежал,
дури душа нему му излегла.
Орли, врани снага му изеле,
волци, мечки коски му изеле,
праф и пепел евреин се сторил
и гробина не му останало.
Ете, брате, евреин шчо патил
дека шега со верата се биел.

Песента е тъждествена на: Цепенков 1, № 23 - "Евреин егумен" (бел. ред., Т.М.)..

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 1. Песни. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.