1304. СИРОТА ГРОЗДАНКА

Том 1: Песни

Грозданка по двор ходеше,
мъжка си рожба бавеше,
златно кандило миеше
и го пред бога палеше,
жално й милно си плачеше
и се на бога молеше:
- Боже ле, вишни господи!
Я чуй ме, боже, я виж ме;
смили се, боже, за мене,
за моята рожба любезна.
Проклета да е мама ми,
мама ми и йоще баща ми,
че са ма дали, продали
толкува много далеко,
през девет села, в десето,
през девет гори зелени,
през девет води големи,
гдето си петел не пьее,
гдето си агне не бльее,
на едно лудо смахнато,
гдето от молба не отбира!
Бактисах, боже, бактисах,
ума си вече залисах!
Като вечер ми донася
кървави ризи да пера;
остри ножове да мия,
ръждави сабли да трия,
търговски глави да крия.
Стори ме, боже, престори
на каква да е гадиика,
високо да си подхвъркна,
подхвъркна, да си прехвъркна
деветтех гори зелени,
деветтех води големи,
у дома да си отида,
в нашта градинка да кацна
на бел, на червен трендафиль!
Чул й Господ молбата,
че я по-скоро престорил
на сиво, бело гълабче.
Хвъркна Гроздаика, подхвъркна,
че из високо прехвъркна
деветте гори зелени,
деветте води големи,
и у мамини си отиде,
кацна Грозданка в градинка
на бел, на червен трендафиль.
Сутрина рано кацваше,
тамо си и замръкваше,
секакви песни пьееше,
да не мама й се усети,
че е дъщеря й, Грозданка.
Мама й се много чудеше,
сама в себе думаше:
- Каква е тази гадинка,
кат туку кацне, запева?
Отиде мама й в градинка,
погледна долу на горе,
виде гадина дье пее,
с десна ръчица посьегна,
посьегна, та я улови.
До като навън излезе,
гадинката се преправи,
на Гроздана се представи,
пред мама си се изправи;
двете живи се хванаха,
а умрели се пуснаха.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 1. Песни. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.