1302. КАЛЯ МАЛЯ

Том 1: Песни

Събират се на кръг, ръка за ръка захватени, всите играющи моми, а от по между си като изберат една, турят я в сред кръга, която ще играе ролята на играта. Захващат да пеят долоизложената песен стоящите на кръг като по малко и тежко-тежко поместват се от мястото като на хоро, а стоящата в сред кръга, която наименуват "Каля-Маля", държаща в десната си ръка бяла разтворена кърпа, играе хоро силно и весело с скоканье и маханье или пък застанва и тежко върви с главата си наведена, според съдържанието на постепенно пеяните стихове на песента, както следва:

- Играй, Кальо,
играй, Мальо,
господин ти идет! (2)
Играй, Кальо,
играй, Мальо,
голем пешкеш носит! (2)
Играй, Кальо,
играй, Мальо,
тебе шал кошуя. (2)

До тук сред стоящата мома "Каля-Маля", весело и радостно играе хоро с ентусиазъм рипаещи и скокаещи.

- Играй, Кальо,
играй, Мальо,
турци го стретиле. (2)
Играй, Кальо,
играй, Мальо,
глава му пресекле. (2)

Когато се пеят тези стихове, пеящите навеждат главите си надолу, и "Маля-Каля", и тя с наведена глава плачи "хух! хух!" и пр.

- Играй, Кальо,
играй, Мальо,
све ялан ти било. (2)

Пеящите, както и "Каля-Маля", изправят главите си и извикват: "еха-ха, ха", и след това пак продължават да пеят, както и по-напред:

- Играй, Кальо,
играй, Мальо,
господин ти идет.(2)
Играй, Кальо,
играй, Мальо,
голем пешкеш носит. (2)
Играй, Кальо,
играй, Мальо,
тебе широк фустан. (2)

И до тук, както и при първий куплет, играят весело, а сетне се повтаря пак вторий куплет, съпровождан от навъсение на окръжающите моми и от ридания и плачеве на "Каля-Маля". Така се следва неколко пъти догдето да се изредят неколко вида пешкеши, които чужденецът, господинът на "Каля-Маля", щел уж да й донесе, но все го турци срещали, та му главата пресичали, за което тя плачела, като се научела от пеящите си дружки.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 1. Песни. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.