1287. БОЛЕН СТОЯН

Том 1: Песни

Разболел са е млад Стоян
оданад Дунав во Влашка.
Абар след абар изпраща,
да доде моята макя
и моята сестра, Драгана,
и мое либе Петкана;
я ща, мале, да умра,
та редом да ги попитам,
до кога щат ма прежали!
Майка му тихом отговара:
- Я та та, синко, прежаля,
когато кавале лист пустнат,
лист пустнат и рожба родат,
за душа да ти разнеса.
Тогава ще та, синко, прежала!
- А ти, сестро, Драгано,
до кога щеш ма прежали?
- Прежали-ща га, бае,
кога морето пресахне,
на сухо риба да хвана,
за душа да ти разнеса;
тогава ща та, бае, прежаля!
- А ти, либе Петкано,
до кога ще ма прежалиш?
А Петкана му отговара.
- Прежали-ща та, либе ле,
кога са назад повърна,
да влеза в нова градина,
да набера цвеке секакво,
да накита китка размесна,
и да я затакна от десно,
тогава ща та, либе, прежала!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 1. Песни. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.