1285. ПЕТКАНА ПЛАЧЕ НАД СТОЯНОВИЙ ГРОБ

Том 1: Песни

Заплакала е Петкана
на Стояновата гробница.
Като плачеше, думаше:
- Любе Стоене, Стоене,
я стани, либе, Стоене,
да видиш горка Петкана,
остави я с девет сираци,
а десетий сирак, на бозка!
Я стани, либе, а стани,
че конче ти цвили в обора,
на време неназобено,
на време ненапоено;
стадо ти блее на двори,
на време неназобено,
на време иенапоепо.
Стоян от гроб са обади:
- Чуя та, либе Петкано,
чуя та, либе, слушам та,
ала не мога да стана,
тело ми в земя изгнило,
коса ми в трева обрасла,
очи ми змия изпила;
па иди либе, па иди,
друго си либе намери,
друго си либе залюби
и то да бъде като мен,
та мойто имане да владейе,
та с него сираци да гледа;
моето конче да езди,
моето конче ранено;
моите пищови да носи,
и с них стадото да варди;
кобур, ножове да носи,
и с них двори да варди!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 1. Песни. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.