1269. ДРАГАНА НА САМОДИВСКО ЛЕГАЛО

Том 1: Песни

Дека слънцето захожда,
тамо е равно равнине,
под равнинето, рудине,
под рудинето, зелен бор,
под бора, бистър кладенец,
там е Драгана отишла,
студена вода да пие.
Туко е вода пийнала,
люта я треска разтресе,
та е легнала, заспала
на дяволово падало,
на самодивско игрило!
От дек са се зеле дяволе
дяволе и самодиви
та я високо извиле
в високото вениче
Дека й тело капнало,
там си се сгради манастир;
дека й очи капна ле,
два бистри кладенци извреле,
дека й коса капнала,
два са борове никнале.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 1. Песни. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.