1268. МЕЧКА ЗМЕИЦА И СТОЯН

Том 1: Песни

Майка Стояна говори.
- Синко Стояне, Стояне!
До де бе, синко, при мама,
тизе бе ми бел-червен,
като пазарска ябълка,
на пазар не износена,
моми я не видвале,
момци я не купувале.
От ка ми стадо запасе,
тизе ми стана жълт-зелен;
мама та не е питала,
дали си на зла дружина,
или на върли кехая,
или ти стадо промира,
или ти пцета беснеят!
Стоян майци си говори
- Майко ле, моя драгаво!
Не ли ма питаш, ща кажа:
нито съм на зла дружина,
нито на върли кехая,
нито ми стадо промира,
нито ми пцета беснеят,
научила се, майно ле,
зла мечка, мале, стървница,
вечари касно дохожда,
дружина с глявна запере,
гщетата, майно, с камене,
а мене, мале, милува,
милува, мале, цалува!
Майкя Стояну говоре.
- Синко Стояне, Стояне!
Това ми не е зла мечка,
на ми е, синко, змиица!
Най кога доде на вечер,
тизе да я попиташ:
"Либе змиице, змиице,
имам си крава ялова,
води са, не завожда се
нито я бици махинат;
на да ма, либе, научиш,
та да я мама лекува,
да ни теленце отели."
Змиица каже Стояну:
- Либе Стояне, Стояне?
Майкя ти да си събере
вратика и куманика
и синюгорска тентева,
в сред нощи да я увари,
и гола и гологлава,
колата да си разточи,
кравата да си приведе,
та па да си я польее,
бици ще да се поринат.
Стоян си дома отиде
и на майкя си приказа
та е майкя му събрала
вратика и куманика
и синюгорска тентева,
па ги сред нощи увари
и гола и гологлава,
па си колата разточи,
та си Стояна преведе,
преведе Стоян, польела.
Змиица Стояну говори.
- Либе Стояне, Стояне'
Ти бе по-гявол од мене,
та си ме хитром изпита,
сама ти казах, Стояне,
та ма макя ти от теб у мрази!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 1. Песни. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.