1266. ДИМИТЪР, ВРАЧАНСКИ ПЪРВЕНЕЦ,
УБИТ ОТ ПРИЯТЕЛЯ СИ ИБРАХИМ ПАША;
ТУРСКА НЕВЕРНОСТ

Том 1: Песни

Макя Димитру думаше:
- Я яла, синко Димитре,
я яла, майка послушай,
та майка да те научи:
не оди в село Кунино,
в Кунино и в Радьовене,
не мъчи, синко, раята,
от седем годин децата,
на гръбе дръва да носат,
у пола дребно камене,
чо са кунинци душмане,
а радьовчене - инате,
та ще ти нящо зло стори,
зло стори и зло направи,
напокон пишман да не си!
Димитър майка не слуша,
отиде в село Кунино,
направи кула шарена
със триста джамлии пенджери
и с триста нови мазгала.
Кунинци, върли душмане,
със врачанските бакале,
Генчага из Берковица,
тийе Димитър клопале
на царя и на везира.
Царя е ферман написал,
у Видин града запратил
на паша, Ибраим паша:
"Дека Димитра хванете,
там него млад погубете!"
Паша е ферман прегледал,
па си са викна, провикна:
- Три турци, верни гавазе!
Стегнете коне ранени,
идете града у Враца,
Димитру в нови дворове.
Ако го дома хванете,
там да го млад погубите;
трупа у Искър хвърлете,
глава във Видин донесте,
жив го при мен не водете,
че сме със него достове,
та ще се от мен измоли,
че ми е добро направил.
Послушали го три турци,
стегнале коне ранени,
отишле града у Враца,
Димитру в нови дворове,
та на майка му думаа:
- Бабо ле, стара бабо ле!
Де ти е сина Димитър?
Че си го вика пашата,
голем бакшиш ще го подари.
Димитру клета майчица
не знайла турци що мислят,
ами им право казала:
- Димитър сега упрегна,
упрегна коня ранена
в шарената кочия,
отиде в село Кунино,
на тая кула шарена.
Па са слушале три турци,
отишле в село Кунино,
на тая кула шарена.
Димитър на кула седеше.
Като си видя три турци,
а той се викна, провикна:
- Сеивче, младо сеивче!
Я слезни долу, в дворове,
на турци коне прихвани,
та ги низ двори разведи,
че ми са турци познати
из Видин града гуляма.
Послушало го сеивче,
та им конете прихвана.
Турци са горе качиле
на тая кула шарена.
Димитър икрам направи,
тазе им каве изпекал,
наргеле тютюн запалил.
Седеле, разговаряле.
Като са каве изпиле,
със око са се сгледале,
с колено са се сбутнале,
извадиле дребна синджира,
Димитру ръце да връжат,
та него да си погубат.
Димитър им са молеше:
- Три турци, мили достове!
Недейте мене погубва;
просто да ви е имане,
имане, жълти жълтици,
жив ма у Видин водете.
Ако не можа да се измола,
нека ме паша погуби!
Нали са турци лакоми,
тие му парите узеле,
па са го оттам повеле;
напреди иде Димитър,
по него иде сеивче,
а по сеивче - три турци.
Вървеле, що са вървеле,
отишле в града Видина.
Като ги виде пашата,
той се викна, провикна;
- Три турци, верни гавазе!
Арам да ви е моя леб!
Нали ви вазе заръчах,
жив тук да го не водите!
Димитър молба замоли:
- Пашо ле, Ибраим пашо!
Толкова ли бе ти достлука,
достлука, афедарлъка?
Знаеш ли, пашо, повниш ли,
когато беше заробен
у влашка земя незнайна
от краля, от московина,
азе та с молба измолих -
колкото с молба измолих,
повече с пари откупих;
та ти не мож ли да ме отмолиш
от царя и от везира,
колкото с молба да молиш,
повече с пари откупиш?
Та аз ща ти пари подадем,
подадем, още наддадем!
Паша Димитру думаше:
- Димитре, джанъм Димитре!
Не можем да те измолим,
не можем да те откупим!
Вчера ми ферман пристигна
от царя и от везира -
я твоя глава, я моя!
Димитър пак се замоли,
та са го него пущиле,
пущиле в божа черкова.
Там са е верно помолил,
помолил верно, прекръстил.
Три турци стоят на врата,
па са го оттам узеле,
бит пазар го завеле,
при широките колуци,
на големите боклуци.
Там са му глава отсекле,
при беглишките кошове;
трупа у Дунав хвърлиле,
глава у Видин носиле.
Тогаз са ферман писале
на царя и на везира,
че е Димитър загинал
за нищо и за никакво:
че си е кула направил
у това село Кунино;
кунинци - върли душмане,
а радьовене - инате,
със врачанските бакале,
Генчага из Берковица,
тийе Димитър клопале
на царя и на везира!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 1. Песни. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.