1264. ТРИ РОБИНКИ И ТАТАРЧЕ

Том 1: Песни

Размирила се е влашката земя,
та повървеха черни татаре -
по коня карат, по роба носат.
Най-отзад иде черно татарче -
два коня кара, три роби носи:
едно - Калинка, второ - Малинка,
третото им била мила снашица.
Калинка жали, Малинка плаче,
мила ги снаха преговараше:
- Тизе Калинке и ти Малинке,
недейте жали, недейте тъжи,
язе да жаля, язе да тажа,
че си оставам първото либе,
първото либе с мъжко дете!
Сълпе кършете, китки китете,
китки китете, по пат хвъргайте,
по пат хвъргайте, личба правете!
Та кога идем в татарска земя,
моли шеме са на татаркини
да ни пропуснат с малко татарче
да им наберем зрели ягоди;
отвърза щем си кусоплитките,
та да си вържем малко татарче,
да си го вържем в гора зелена,
да са согниме, назад да с' идем
като намерим шума кършена,
шума кършена, китки китени,
китки китени, по пат хвъргани,
по пат хвъргани, личба правена!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 1. Песни. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.