Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

1263. ДЕЛБА МЕЖДУ ДВА БАНА

Том 1: Песни

Делиле са се два бана,
два бана, два мили брата.
Всичко си братски делиле:
нива с конопе мериле,
пари с къпъпи теглиле.
Само им беше остало
до две зелени кончета
и до два сиви соколе.
Ако кончета разделат,
едно за друго цвилеа;
ако соколе разделат,
един за други пищеа.
Свидно им да ги разделат,
жално им да ги раздвоят.
Павел Еленки думаше:
- Либе убава, Еленко!
Аз ще в ливада да ида
със две зелени кончета
и със два сиви соколе
и тебе ще да заръча,
като си дома останеш,
замеси бели погачи,
наготви манджи сякакви,
па турни върла отрова;
наточи вино червено,
па викни брата Никола,
та го убаво нагости,
и убаве го напои,
да си го младо отровиш,
та на нас да си останат
до две зелени кончета
и до два сиви сокола!
Ако Никола не отровиш,
краката ще ти отсеча,
очите ще ти извърта,
със катран ще та запаля!
Та па си Павел отиде.
Никола са от сън събуди
Еленка итра, разумна:
тя го убаво премени,
та в черкви го изпрати,
та сама дома остана,
и убаво си наготви,
наготви манджи сякакви,
наточи вино червено
и върла, бистра ракиа,
не турна пуста отрова,
но турна сладки шекере.
Токо е това свършила
и Никола са завърна,
и Еленки си думаше:
- Снао Еленко, Еленко!
Къде е байко ми Павел?
Еленка му тихом отговаря:
- Той си отиде в ливадье
със тие сиви соколе
и зелените кончета.
Па си седнале да ядат,
Еленка вино заслужи.
Като Николу сипваше,
колкото вино сипваше,
повече го преливаше
със бистри сълзи, горчиви.
Па я Никола съгледа
и на Еленка думаше:
- Снао Еленко, Еленко!
Като чашата подаваш,
що с сълзи я преливаш,
що с тоз чудо от тебе?
Еленка тихом му отговаря:
- Браче Никола, Никола!
Нали ма питаш, да кажа,
да кажа, да та не лъжа!
Като байко ти отиде,
а той ми страшно заръча
да готва манджи сякакви,
да точа вино червено
и да турна пуста отрова,
та тебе да си отрова,
та на нас да си останат
до две зелени кончета
и до два сиви соколе!
Ако та теб не отрова,
краката ще ми отсече,
очите ще ми извърти,
със катран ще ма запали!
А Никола й тихом отговаря:
- Мори невясто, Еленко!
По-добре мене отрови,
отколко ти да погинеш!
Еленка дума Николу:
- Браче Никола, Никола,
Никола, мили деверу!
Слушай, аз да та науча -
ти на мрътав се престори,
да викна, да та оплача,
та като доде байко ти,
да видим що ще да стори!
Както са обата сдумале,
така са и направиле -
Никола на мрътав се престори.
Еленка бе го преслала
със бело платно, мрътвешко
и му свешчица запали,
па викна да го оплаче,
Павел си седя, що седе,
седял, що седя в ливаде,
съгледал клето орленце,
та си е пуснал соколе,
та орленцето да хванат.
Като орлето хванале,
то жално, милно грачеше,
като грачеше, думаше:
- Мале ле, мила майчице!
Проклета, мамо, триклета!
Толкова лято голямо,
три пъти да си мътила,
три пъти по три орлета,
та и аз братец да имам,
та сега да ма отнеме
от тие сиви соколе!
Ка го е зачул млад Павел,
той си соколета прибра,
та у дома си да иде,
да види брата Николчо.
Като си Павел пристигна,
отдалек иде и вика:
- Либе убава, Еленке!
Свърши ли, либе, стори ли,
какво ти тебе заръчах?
А Еленка му думаше:
- Павле ле, мили ступане!
Свърших го, море, сторих го!
Ка я е зачул млад Павел,
извади остри ножове,
та в сръце да са убоде,
защо е брат му загинал!
Па си са спусна Еленка,
та му ръката задръжа,
па на Никола думаше:
- Браче Никола, Никола!
Я стани, браче, я стани!
Като е зачул Никола,
той от постеля си стана,
та на Павел си думаше:
- Я постой, братко, почекай,
какво щеш, братко, да правиш.
Па си са братски прегърнаха
и са двамата заклеха
братски да си живеят
и нищо да не разделят.

 


Пирдоп.

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2008

Сборник от български народни умотворения. Т. 1. Песни. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.