1259. МИЛЕН И МИЛИЦА УБИВАТ МУСО КЕСЕДЖИЯ

Том 1: Песни

Милен Милици думаше:
- Либе убава, Милице!
Знаеш ли, либе, повниш ли
кога се с тебе узехме,
нищо за нищо немахме,
ни злато, либе, ни сребро,
ни къща, ни покъщнина:
в една се вода миехме,
с една се кърпа триехме,
с една лъжица едехме.
Откак се с тебе узехме,
всичко си напридобихме:
и злато, либе, и сребро,
и къща, и покъщнина,
и едно мъжко детенце.
Тие ме думат брата,
че не си млада Милица,
на ми си млада кошута:
вечер ми ходиш по гора,
по гора, по кошудяка,
заран ми дойдеш у дома,
бели ти поли - се роса,
ситни ти заби - се трева!
Я слезни доле, в дворове,
та хвани тлъста патица,
възсучи бели ръкаве,
замеси тесто кисело,
опечи бели кравае,
наточи вино червено,
па впрегни руси биволе
със копринени чулове,
със позлатени юларе.
Ето девета година
ка сме са с тебе узеле,
още си не сме одиле
у мила баба на госте,
сега щем, либе, да идем.
Послушала го Милица,
та хвана тлъста патица,
опече бели кравае,
наточи вино червено
и впрегна руси биволе.
Па си са двата тръгнале
със техно мъжко детенце.
Вървели, що са вървели,
минале поле широко,
настале гора зелена.
Милен Милици думаше:
- Либе убава, Милице!
Нещо ми се дремка додрема.
Я викни, либе, та запей,
та и аз да се раздрема!
А Милица му думаше:
- Либе Милене, Милене!
Тука е гора хайдушка,
тука е Мусо кеседжия;
той ще при назе да доде
със дванайсе дружина,
та теб ще младо погуби,
а мене ще да залюби!
Па викнала, та е запела.
Ка ги е чул Мусо хайдутин,
той на дружина думаше:
- Дружино верна, сговорна!
Прегледайте си пушките,
пушките и пищовете,
че Милица е в гората,
Милица, та па Милена.
Сардисете друмищата,
та живи да ги хванеме!
Послушала го дружина,
та при Милена отиде,
та из кучиа го извади;
назад му ръце вързаха,
за сухо дърво високо.
А Милица са узели,
със нейно мъжко детенце.
Тя се на Мусо молеше:
- Мусо ле, Мусо кеседжи!
Я си ми подай саблята,
Милену глава да взема,
че ми е Милен направил,
направил срама голема.
Мусо се, пусто, не сети,
нали й даде саблята,
та при Милена си отиде.
Не му узела главата,
но му отреза връзките,
връзките от ръчичките,
па му подаде саблята.
Тогаз се Милен развърте,
та си изсече дружина,
на Мусо глава отряза,
та я турна в конска торба,
па на Милица думаше:
- А сега, либе, да вървим!
Та у бабини си отишле,
та си са яле и пиле
до три дни, до три недели.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 1. Песни. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.