|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
1258. СТОЯН И МАЙКА МУ И ПР.
Том 1: Песни
Извикна Стоян, подвикна
отоде Калемария,
от пашината кориа:
- Чуй ме, майко, дочуй ме!
Турци ме мене фатие,
силна ифтириа ми форлие.
Жали, майко, докога ке ме жалиш?
- Ке те жаля, синко Стояне,
дури гламна излистит!
- Жали ме, сестро, жали ме,
докога ке ме жаляш?
- Ке те жаля, брате Стояне,
дур да се кача на коня!
- Жали ме, жено, жали ме,
докога ке ме жаляш?
- Ке те жаля, може Стояне,
дур да си найда другиго!
неуточнено, Дебърско - Македония; може - мъжо.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 1. Песни. Съст.
Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008
Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9
кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.
|