1203. ВЕЗИР МАРКО И ЛЮБАТА МУ

Том 1: Песни

Везир Марко арен юнак,
ама грубо любо любе,
каде мало, тамо грубо,
баре да е по-високо.
по-високо църнооко;
а оно е модрооко.
Сбрале се, набрале се
везир Марко сос дружина,
ке си идат лов да ловат;
па седнале, да поседят.
Дружина му се присмиват:
- Везир Марко арен юнак,
ама лошо любо любе!
Тува стана везир Марко,
тува стана та си ойде,
уилено, уплакано,
и майка му говореше:
- Шчо се върна, везир Марко?
- Море мале, стара мале,
дружина ми се присмиват:
"Везир Марко арен юнак,
ама лошо любо любе."
Я майка му говореше:
- Не се коси, везир Марко,
ако ни е по-грубичко,
ама ни е гостолюбно,
ем ни рагя мъжки деца.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 1. Песни. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.