12. ЗМЕЙ И НЕНКА ПОПОВА

Том 1: Песни

Наклала се йе голема седенка,
събрали са моми и ергене
дошла йе и Ненка Попова,
погледнала моми и ергьене,
до сека мома и ергьенин,
а до Ненка никой нема.
Почудила се Ненка Попова,
как йе мома ергьенин приела,
сама се Ненка похвалила:
- Я съм мома от голема рода,
от голема рода, попска дъщеря,
мене момък не мой да излъже!
Дочуло йе змейо, пиле шарено,
и преставил се на красен момък;
извадил змейо медни кавале,
засвирил змейо песни момини;
заслуша Ненка момък прекрасен;
като засвири момък прекрасен,
влюби се Ненка в момък прекрасен
и отиде, та седна при него,
и го попита:
- От де си ти, младо ергьенче?
- Я съм момък от далек,
от далек, от Стара планина.
- Я кажи, кажи, верно либе,
имаш ли макя и баща,
имаш ли брата и сестри,
да се готва за голема дара;
от голема рода, попска дъщеря,
да одара сваи и сватове!
- Като си ти либенце,
също и я от голема рода -
язе имам макя и баща,
макя и баща, брата и сестри!
- Я ще те попитам, любе,
имаш ли мала богата?
- Яз имам, любе, кафената шарени
и имам къщи керамидени.
Излъга змейо, пиле шарено,
Ненка Попова, попска дъщеря
и я уведе през голема река,
та я уведе в Стара планина.
Тя го попита змейо, пиле шарено:
- Редко стъпаш, далек те виждам,
дълг ли йе пътьо де отиваме?
Змейо, пиле шарено й каза:
- Нагърне щем висока Стара планина,
и виде щем далече ли е.
Смили се мома от голема рода,
та попита змейо пиле шарено:
- Де ти са къщи керемидени?
Де ти са кафенета шарени?
Змейо пиле шарено й каза:
- Моите са къщи мечите дупки,
моите кафенета куфи букове!
Като се показал че йе змей,
на гората клонето полетеа
и на гората листето попари,
викна мома, та заплака:
- Я те виждам че ти си сега
змей и пиле шарено.
Като се Ненка заплака,
та се оплака от кременяко,
от кременяко, от цепеняко
и се змею помоли:
- Къде, горка, да се денъ?
Съжали се змейо пиле шарено,
та й казал: "Ще ти направа,
ще ти направа железни опинки,
докът й съдереш, ти ще намериш,
ти ще намериш стара баба;
ще ти намери бильки и коренье,
ще ти свари, ла те окъпе,
ще те окъпе и полее,
да се отърсе змей пиле шарено.
- Я, либенце, кажи ми, кажи,
кой са треви лековни?
Змейо я съжалил и й казал:
- Я набери, набери тентева,
тентева и овчарска отдела
и заяшката сенка,
вратика и куманика,
та ги свари, пий и се окъпи!
(...)

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 1. Песни. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.