1170. ОПИЕНОТО ЛУДО И МОМА

Том 1: Песни

Едно лудо младо на меана било,
ройно вино пило, пило, се опило.
Кинисало лудо, дома да си одит,
пътот засгрешило, в ендек паднало,
ръка си скършило, нога си шинало.
Назад се вратило наши сокак дошло.
Допаднало лудо на момини врати,
клюкат лудо, клюкат, ем со гласом викат:
- Отвори, моме, врата, жити двата брата!
- Постой, лудо, чекай, майка да йопитам,
майка да йопитам, майка шчо ке речит!
Майко ле, мила майко, дошло лудо младо,
на порти ни клюкат, ем со гласом викат,
ем со гласом викат, да му отворам сакат!
- Немой, керко, немой, врата не отварай,
лудо е пияно, вечера ке сакат,
вечера ке сакат, вечера немаме!
- Ако, майко мила, вечера ке найме,
мой бели образи - сладкана вечера!
- Немой, керко, немой, врата не отварай,
лудо е пияно постеля ке сакат,
постеля ке сакат, постеля немаме!
- Ако, майко мила, постеля ке найме,
моя тънка става - мекана постеля!

В бележка към песента Шапкарев се съмнява, че езикът на песента не е от Охридско (бел. ред., Т.М.).

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 1. Песни. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.