1169. БЕЛА ЯНА И ЦЪРНО АРАПЧЕ

Том 1: Песни

На свите моми - бели момчина,
на бела Яна, църно арапче.
Се почудила, шчо да му чинит?
Га си го качи на сиви коня,
си го отнесе Стамбол чаршия,
та ми купила две оки сапун
и ми купила три оки ливан
и ми купила съжени дърва.
Си го отнесла на нова бана;
три дни го кисна, два дни го мила.
Не обелело църно арапче,
само обеле десното око,
десното око, левата ръка.
Та си г' изсече парче по парче,
та си го скачи на сиви коня,
по него деца хвърляет капи
и му откопа църнана земя,
та ми закопа църно арапче:
"Бог да те прости, ти църна земно,
шчо ми го покри църно арапче!"

Според записвача по други варианти: "Два дни го мила, три дни го трила..."; други притурят: "Кога го виде нейзина сестра, / та ми го грабна църно арапче, / ми го изсече фаши по фаши, / ми го придава църна пастарма...".

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 1. Песни. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.