1115. СТОЯН И МАРИЯ

Том 1: Песни

Стоян залюбил бела Мария,
ама не можит да си я видит.
И си я прашат майка си:
- Умреф, майко ле, загинаф,
како да видам Мария?
Тогай му майка велеше:
- Стояне, синко Стояне!
Ак ти сум майка, машчаа,
я шчо ке ти речам, да сториш:
поарджи азно сребрено,
напрай си чешма мраморна;
сите девойки ке дойдат,
вода да си ми залеят,
бельки ке дойдит, Стояне,
и твоя бела Мария!
Напрай чешма мраморна,
напрай тасои сребрени
н синджирите, ялдази,
поарджи азно сребрено.
Сите девойки дойдоа,
чешмата да ми я видат,
вода да си ми залеят,
Мария не ми йе дошла.
Излезе Стоян с каймакам,
со шарен кавал свиреше
и на майка си велеше:
- Изгореф, майко, изгореф,
Мария не си я видоф!
Тогай му велит майка му:
- Стояне, синко Стояне!
Ак ти сум майка, машчаа;
послушай, шчо ке ти речам,
легни, Стояне, умри си;
сите девойки ке дойдат,
бельки Мария ке дойдит!
Легна си Стоян од наул,
легна си Стоян, умре си,
сите девойки дойдоа,
свекица му донесоа.
И бела Мария му дошла,
кискица му е донесла,
свекица му е донесла,
високи гласои йе дала:
- Стояне, мили Стояне!
На живот не се видофме,
па смърт ке се видиме!
Окото му йе на поглед,
ръката му йе на пограб,
ногата му йе на подскок.
Тога си Стоян рипнало,
та си пограбил Мария.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 1. Песни. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.