11. ЯСНО СЛЪНЦЕ И МИХАЛ ДОБЪР ЮНАК

Том 1: Песни

Похвалил се Михал добър юнак,
похвалил се снощи на седенки,
похвалил се при малките моми,
че си има коня фирогона,
фирогона коня нефирана,
че превара това ясно слънце
и превара той силни ветрове.
Кога било утрес сузарана,
отидоха тие малки моми,
отидоа на Ивер за вода;
там видеа слънчевата майкя,
па на майкя веля и говора:
- Таком бога, слънчева майчице,
похвали се Михал добър юнак,
похвали се снощи на седенки,
че си има коня фирогона,
фирогона коня нефирана,
че превара това ясно слънце
и превара той силни ветрове!
Па си стана слънчевата майкя
па на слънце вели и говори:
- Таком бога, мое ясно слънце,
похвалил се Михал добър юнак,
похвалил се снощи на седенки,
похвалил се пред малките моми,
че си има коня фирогона,
фирогона коня нефирана,
че превара тебе, ясно слънце
и превара той силни ветрове!
Пак си стана това ясно слънце,
па отиде Михаилови двори,
та сос Михал облог облагали
у утром заедно да вървят:
ако превари това ясно слънце,
да му земе коня фирогона,
фирогона коня нефирана;
ако превари Михал добър юнак,
да му земе сестра Мариица.
Кога биде утро сузарана,
па си тръгна това ясно слънце;
слънце вече ойде на обеда,
а Михал си руйно вино пие.
Па го виде слънчевата майкя,
па на Михал веле и говори:
- Кога не мож облог да си държиш,
защо баре облог ми се фащаш?
Слънце вече ойде на обеда,
а тизека руйно вино пиеш!
Па стана ми Михал добър юнак,
три нога во лесна зенгиа,
дур прехвърли и левата нога,
той отиде слънчеви изгреви;
до де Михал добре да си седне,
той си стигна това ясно слънце,
па на слънце вели и говори:
- Таком бога, това ясно слънце,
язе щ'ида на твоите пладнища,
кога тизе мене стигнеш,
да ма викаш заедно да вървим!
Стигна слънце на пладнище,
стигна слънце и замина,
а на Михал се не обажда;
коня цвили, Михала собужда:
- Стани, стани, Михал Добър юнак,
слънце стигна вече и замина,
а на тебе не се обажда.
Пак си стана Михал Добър юнак,
воседна си коня фирогона,
фирогона коня нефирана,
пак ей стигна това ясно слънце,
па на слънце вели и говори:
- Язе щ'ида на твоите двори!
А слънце му вели и говори:
- Чекай, Михал, заедно да вървим,
да ти даам сестрица Мариица!
Я Михал му вели и говори:
- Язе неща сестра Мариица,
нело ида хора за похвала.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 1. Песни. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.