|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
107. * * *
Том 1: Песни
Вянало лудо от града,
догленда мома в ливада,
да й сопинва койната
со църпи, бели мониста,
со копринени пайвани.
Ка се уми, ка се чуди,
дали да му проговори
или да си подзамине!
Се измами, проговори:
- Мори, моме, мало моме!
И моите койна да сопниш
со църни, бели мониста,
со копринени пайвани!
- Море, лудо, море, младо!
Ако ти йе яд за мене,
слези си доло в селото,
преброй на татко иляда,
преброй на майка стотина
и твойта койна да солна
со църни, бели мониста,
со копринени пайвани!
Бобища, Костурско - Гърция; лазарска.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 1. Песни. Съст.
Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008
Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9
кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.
|