1063. ЙОВАН И МАЙКА МУ

Том 1: Песни

Седи Йован да вечера,
Търно ле, душице моя!
Да вечера стреди двори
на сребрена паралия,
на позлатена тепция.
А що беше вечерата?
Блага алва, жежок симид.
Апна залак, заклекна му;
апна други, и он така;
апна треки, преклекна му.
Разлюти се млади Йован,
па на макя си говори:
- Леле мале, стара мале!
Клета да е вечерата,
кога не е с малка мома.
А макя му отговара:
- Ке си идем у комшиите,
ке да чукнем на комшилак.
Та си ойде у комшиите,
та изчука на комшилак:
- Отвори ми, мома Анке!
А Анка й отговара:
- Я не могу да си стана,
платно сам си белила,
нодзе сам си набила!
И макя му се е върнала;
па ойде на друг комшилак,
чукала, та не викала.
А Катинка й говори:
- Кой ми чука на комшилак?
Я не могу да си стана,
платно сам си белила,
та нодзе сам си набила.
Тога се макя повърна,
та на Йована говори:
- Сину Йоване, Йоване,
две комшийки имаме,
и двете ми не отворйа;
две комшийки имаме,
и двете ми една дума думат,
една дума думат, една мися мислят!
Сйпу Йоване, Йоване!
Ти не гледай си комшийки;
ке си идам па други града,
тебе мома ке изберем,
приликата като тебе!
А Йован й отговара:
- Кога не е Анка софианка,
кога не е премлада Катинка,
опустела моята прилика!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 1. Песни. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.