|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
1053. МОМА ЗАСПАЛА И ТРИ МОМЧЕТА НА СОНЕ
Том 1: Песни
Легнала мома, заспала
под таа гранка маслинка;
с бело се чевре покрила;
ситна я роса избила.
Подухнал ветер ладянин,
окършил грайнка маслинка.
та ми е мома собудил.
А мома му отговорила:
- Ветре ле, ветре ладяне!
Ош еднъж ега не духнеш!
Какво си бех позаспала,
каков си сан санувах;
на сан ми беа троица,
един ми дава злат пръстен,
други ми дава ябука,
треки ми дава бел симид.
Той що ми дава злат пръстен,
ега се провре низ него,
той, що ми дава ябука,
зелен да баде до века;
той, що ми дава бел симид,
дай ми го, боже, на яве!
Ярлово, Самоковско.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 1. Песни. Съст.
Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008
Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9
кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.
|