1049. ДЕВОЙКЯ ВЕЛА И ДРУЖКИТЕ Й

Том 1: Песни

Девойкя руси коси плела,
коси плела, църни очи клела:
- Църни очи, да би да ви немам!
Се гледахте, нищо не видохте,
де минало едно лудо младо,
та вземало моме шарен веньок,
шо го носи и зиме и лете,
що го носи и есен и пролет;
ни си вене веньок, ни си сахне!
Вели дружки по-тио говора:
- Бела Вело, бела подунавко!
Че питаме нещо, да ни кажеш,
дека найде тоа шарен веньок,
та го носиш и зиме и лете,
та го носиш и пролет и есен?
Нити сахне веньок, нити вене?
А Вела им по-тио говори:
- Фала, моми, фала, мои дружки!
Питайте ме, я чем да ви кажем;
я си имам по-старо братенце;
набрало е тоа шарен веньок,
набрало го у гори зелени,
та го носим и зиме и лете,
та го носим и есен и пролет;
ни ми вехне веньок, ни ми сахне!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 1. Песни. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.