|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
1034. * * *
Том 1: Песни
Убава е Драгана;
за лудо е убава,
кога й е макя зла,
никаде а не пуща:
ни в градина да влезне,
китка да си набере,
та на вода да иде,
зелени стомни да земе,
а лудо а чекало,
па на Драгана говори:
- Мори, Драгано убава!
Що не идеш на вода?
Що не си затнеш китка,
да затнеш китка на глава?
А Драгана му говори:
- Като ми е зла макя,
Никаде ме не пуща,
ни на порта да излезна,
ни градина да влезна,
ни китка да си наберем!
А лудо й говори:
- Мори, Драгано убава!
Стара се макя излъгва;
да излезнеш у комшии,
у комшии да си одиш.
Драгана макя излъга,
отишла си у комшии,
Драгана макя чекала,
чекала а до вечерта,
па си нема Драгана,
та си затраси Драгана,
си я траси у комшии,
там затече лудо, младо,
лудо младо ка си виде,
ка си виде стара макя,
па на Драгана говори:
- Мори, Драгано убава!
Сега к' идеш по макя ти,
или по мен ке да идеш?
А Драгана му говори:
- Мила макя се не гледа;
макя се гледа со време!
Самоков.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 1. Песни. Съст.
Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008
Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9
кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.
|