|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
1030. * * *
Том 1: Песни
Анка на чардак седеше,
танак си чорап плетеше.
Йордан от страна стоеше,
та си на Анка думаше:
- Анко ле, бело момиче,
летно, пролетно галабе!
Що сме си, Анко прилика,
како два стръка иглика,
како два бора у гора,
като две чешми у полье;
айде да си се вземеме.
А Анка му говореше:
- Не думай, байно, таа дума;
не ли сме пуста роднина?
Тате и чичо, два брата;
мама и стрина, етърви;
нийе сос тебе, брат сестра!
А Йордан и говореше:
- Блага ябука дел нема,
ситни каменя брой немат,
глабока вода ход немат,
убава мома род нема!
Самоков.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 1. Песни. Съст.
Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008
Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9
кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.
|