1020. МОМА И ТРИ МОМЧЕТА НА СЪНЬЕ - 2

Том 1: Песни

Легнала, мома заспала
край море, край бели Дунав,
под това дърво маслинка,
с бело се чевре покрила,
ситна я роса избила
Поду на ветер низ море,
окърши гранка маслиика,
удри мома по лице,
сепна се мома, собуди,
па си ветеро кълнеше:
- Ега ми, ветер, не дунеш.
Ти си ме, ветре, собуди,
я постой, ветре, не дуай,
та да ти нещо прикажем,
каков съм сон сонувала'
троица беа при мене,
един ми дава ябука,
други ми дава пръстенче,
треки ми дава бел симид.
Тоа, що ми дава ябука,
зелен да оди до века;
тоа, що ми дава пръстенче,
низ него да се провира;
тоа, що ми дава бел симид
стави ме, боже, сос него,
живота да си прекарам!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 1. Песни. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.