1019. МОМА И ТРИ МОМЧЕТА НА СЪНЬЕ - 1

Том 1: Песни

Легнала мома, заспала
под бел, под цървен трендафиль
с бело се чевре покрила,
бело, бело, като бел снег,
ситна а роса избила,
ситна, литна, като дъждец
три дни я макя будила
не може да а собуди.
подуна ветер ладянин,
ладянин, още горянин,
окърши гранка маслинка,
та фърсна мома по лице,
през лице, през църни очи;
сипна, се мома, собуди,
лютом си ветер кълнеше
- Ветере, ладянине ле!
Ветере, горянине ле!
Да не подухпеш ощ еднъж!
Каков си сон сонувах!
На сон ми беа троица,
троица, три луди млади:
първи ми дава злат пръстен,
втори ми дава ябука,
треки ми дава бел симид.
Щото ми дава злат пръстен,
да се провира низ него,
щото ми дава ябука,
зелен да баде кат него,
щото ми даде бел симид,
дай ми го, боже, на яве!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 1. Песни. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.