1014. СТОЯН ЮНАК И МОМА ПЛАНИНКА

Том 1: Песни

- Стояне, Стояне юначе!
Снощи Стоян от маала дойде,
и на макя по-тио говори:
- Леле, мале, каква мома видох!
Леле, мале, Планинка девойкя,
що хубава, бог да а убие!
Два образа, два поля цървени;
двете очи, две църни череши;
трепавици, ластовички крила!
Леле, мале, иди, ми я искай;
леле, мале, ега ми я дада!
Макя си му по-тио говори:
- Леле, сину, иди, си я искай.
Стоян си ю по-тио говори:
- Леле, мале какво че я искам?
А макя му по-тио говори:
- И това ли, сину да те учим,
да те учим, сину, да те редим?
Мома има уйкя калугера;
премьеньи се руо калугерско,
и си тури капа калимавка,
и си справи твоя добра коня,
та се качи на добрата коня,
та си ойди Планинки на двори.
Кога ойдиш Планинки на двори,
ни повикни, Стояне юначе,
ни повикни, сину, ни почукни,
право ойди Планинки на двори.
Че излезе Планинка девойкя,
че излезе, та че да те сресне;
ти я хвани за десната ръка,
та я метни коню засобица
донеси я дома, па дворове.
Послуша я Сгоян, вреден юнак,
премьечьи се руо калугерско,
и си тури капа калимавка,
та си ойде Планинки на двори;
ни повикна Стоян, ни почукна,
право ойде Планинки на двори.
Излезнала Планинка девойкя,
учинй го уйкя, калугера,
излезна си, та си го посресна.
Та я хвана Стоян, добър юнак,
та а хвана за десната ръка,
та а метна коню засобица,
та си ойде по равни друмове,
та си ойде дома, на дворове,
па на макя по шо говори:
- Ете тебе, мале, отменица,
а менека, бела променица!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 1. Песни. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.