1008. НЕВЕНУГА И ГРАЖДАНИН

Том 1: Песни

- Невенуго, мала моме!
Невенуга невен сади -
ден го сади, два го вади,
некой го го нощя бере,
нощя бере, деня нося.
Па се чуди Невенуга,
та се чуди, що да чини?
Па остана падар да е,
та улови гражданина.
Па се чуди що да чини?
Даль да викне: - Селянине,
селянине, душманине.
Иль да викне: - Гражданине,
гражданине, блага душо?
Па викнала: - Гражданине,
гражданине, блага душо!
Бери невен, да бериме,
та па бегай, да бегаме,
дури гора шума има,
гора шума, поля трава,
овчо пблье, детелина;
да бегаме дека село,
дека село царье нема,
царье нема, банье нема,
нийе да сме сами царье,
сами царье, сами банье,
децата ни, азнатарье!
Послуша а гражданино,
побегнаа с Невенуга;
та бегаа дека село,
дека село царье нема,
царье нема, банье нема,
та си они царье били,
сами царье, сами банье,
децата им, азнатарье.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 1. Песни. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.