1005. БЕЛА НЕДА И ГРУЙО

Том 1: Песни

- Недо, бела Недо!
Набрала е Неда
таа росна китка,
бел, цървен трендафиль
и алена ружа,
та извила Неда
тоа шарен вепьок.
Па го тури Неда
на русата глава,
на църните очи,
на тънките вежди.
Та си шетна Неда
низ града, въз града
низ нова чершиа,
на среща ю Груйо,
па на Неда вели
- Недо, бела Недо!
Дай ми, Недо, дай ми
тоа шарен веньок,
и я да го турам
на русата глава,
на църните очи,
на тънките вежди,
мене да прилега,
мене, като тебе!
А Неда му вели
- Мучи, Груйо, мучи,
това не издумуй,
бракя че ни чуя,
на руси че кажа,
руси че ни хвана,
бой че ни удара,
глоба че ни глоба!
А Груйо го вели.
- Недо, бела Недо!
И я така искам,
бракя да ни чуя,
на руси да кажа,
руси да ни хвана
бой да ни удара,
глоба да ни глоба,
мене да те дада!
Вракя са ги чули,
на руси казали,
руси ги хванали,
бой ги ударна,
глоба ги глобиа,
Груйоти я дали.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 1. Песни. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.