Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

94. ДВЕ ЗЛИ ЕТЪРВИ - ДВЕ ЗЛИ КЛЕТВИ

Сенки из невиделица

Два си брата верно живували,
сос една се вода омивали,
сос един се пещемал брисали,
на една се сабля огледуя.
По-младиот на по-старий вели:
- Живуй, брайно, да си живуеме,
да живуеме, дор ергенуеме,
па кога се, брайно, ожениме,
дове чеме две млади етърви,
и двете че се кучки догодити,
веднаг че ни, брайно, разделити!
Ела, веро, ела, пуста клетво!...
Де ли стоя клетва, де ли слуша?
Живували до два мили брата,
да живували, дор ергенували,
па кога се братя оженили,
довели са две млади етърви,
и двете се кучки догодили: -
веднага са братя разделили,
среде дворо прекоп прекопали,
у прекопо Дунав навърнали,
у Дунаво върби насадили,
низ върбите дуни промешали.
Па си седа две млади етърви,
па си седа на равните двори,
па си седа и се люто кълна.
По-младата на по-старата вели:
- Големице, по-стара етърво!
Да си родиш девет мили сина,
па да дойде тая църна чума,
да удари девет мили сина,
от деветте един да остане,
па и него войник да изпратиш;
кога дойде, мори, отоздоле,
да донесе седъмдесе рани -
седъмдесе рани, та и седъм,
та да дойдеш на моята врата,
да ти дадем от моето платно,
да везуваш седъмдесе рани -
седъмдесе рани, та и седъм.
По-старата на по-млада кълнеше:
- Таком Бога, по-млада етърво!
Ти да родиш девет мили черки,
па да дойде ситна сипаница,
да удари девет мили черки,
от деветте една да остане,
и на нея седъмдесе рани -
седъмдесе рани, та и седъм,
та да дойдеш на моята врата,
да ти дадем от моето платно,
що сме прели, кога сме се клели,
що сме ткали, кога се карахме,
що белихме, кога се делихме.
Ела, веро, ела, пуста клетво!...
Родила е по-стара етърва,
родила е девет мили сина,
та е дошла тая църна чума,
ударила девет мили сина,
от деветте един оставила,
и он си е млад войник отишел.
Кога се е от война повърнал,
и донел е седъмдесе рани -
седъмдесе рани, та и седъм.
Та си ойде по-стара етърва,
та си ойде, на младата вели:
- Таком Бога, по-млада етърво,
да ми дадеш от твоето платно,
да повежем на юнака рани!
Па е дала от нейното платно,
везувала на юнака рани!
Ела, веро, ела, пуста клетво!...
Родила е по-млада етърва,
родила е девет мили черки,
па е дошла ситна сипаница,
от деветте една оставила,
и на нея седъмдесе рани -
седъмдесе рани, та и седъм.
Па се чуди по-млада етърва,
па си ойде на нойните врата,
па си ю потио говори:
- Големице, по-стара етърво!
Да ми дадеш от твоето платно,
що сме прели, кога сме се клели,
що сме ткали, кога се карахме,
що белихме, кога се делихме,
да повежем седъмдесе рани -
седъмдесе рани, та и седъм.
Послуша я по-стара етърва,
та ю даде от нойното платно,
що са прели, кога са се клели,
що са ткали, кога се карахме,
що белили, кога се делили.
Повързала на девойка рани.

 


Ярлово, Самоковско (Шапк., Сб., ч. 1 кн. V, № 508).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.01.2005
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов, Хр. Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов, Хр. Вакарелски. София, 1936.