Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

77. БОЛЯРИН ПЕТЪР ОТИВА НА СВЕТА ГОРА

Сенки из невиделица

Долетело паун пиле,
та паднало на Петрови,
на Петрови равни двори,
на Петрови нови порти.
Запищало, запеяло,
като гука, дуру дума:
- Айде, айде Павле-Петре,
стегай коня да си идем
на манастир Светогорски:
Стана вече три години,
откак си се ти поканил,
покани се да си идеш,
да си идеш, па не идеш,
та се вече изнадахме,
изнадахме, изгледахме.
Дочула го Петровица,
Петровица боляркина,
па излезе на дворове,
па му тихом проговаря,
проговаря, отговаря:
- Ишу! ишу! паун пиле,
не гукай ми на Петрови,
на Петрови равни двори,
на Петрови нови порти.
нови порти чемширови.
Това пиле и не чуе,
и не чуе, и не хае,
като гука, дуру дума,
крилете си потрасува,
дребни перя проредува.
Изпратила Петровица,
Петровата робинчица.
Излезнала Петровата,
Петровата робинчица
да попади паун пиле.
Паун пиле подлитнува
десно крило протрасува,
та изтраси бело книже.
Съгледа го Петровата,
Петровата робинчица,
съгледа го, прифана го,
изнесе го на чардаци,
на чардаци, на високи,
подаде го на Петрова,
на Петрова мила сина,
мила сина Костадина,
златоуста, среброглава,
среброглава, среброкоса.
Ка го прие син Костадин,
книже чете, сълзи рони.
Съгледа го боляр Петър,
па му тихом проговаря:
- Хвала тебе, син Костадин,
книже четеш, сълзи рониш, -
от дека е изпратено,
от дека е допратено,
от дека е, до кого е?
Син Костадин, проговори,
проговори, отговори:
- Хвала тебе, стари татко,
нали питаш, да ти кажа:
Книга ти е изпратена
низ хубава Света гора
до тебе е допратена:
канил си се да си идеш
у убава Света гора,
па си махнал, не си ишел.
Да не махнеш, най на идеш!
Боляр Петър, проговори,
проговори, отговори:
- Хвала тебе, син Костадин,
ако не съм, я кю идем.
Па калеса боляр Петър,
па калеса от изгрева,
от изгрева до заода;
що калеса, се му дойде,
да изпратат боляр Петър,
да си иде у убава,
у убава Света гора;
Натовари боляр Петър
три катъра сухо злато,
четвъртия чиста чоха,
чиста чоха богасия,
нашарена, некроена.
Па си тръгна боляр Петър,
па си тръгна през планина,
през гора ясенова,
у гората пиле пее,
като пее, дуру дума:
- Айде, айде Павле-Петре,
да си идеш на манастир,
на манастир Светогорски:
Стана вече три години,
откак си се ти поканил,
покани се да си идеш,
да си идеш, па не идеш,
та се вече изнадахме,
изнадахме, изгледахме.
Запрел се е боляр Петър
да постои, да послуша,
та постоял тъкмо три дни -
тъкмо три дни и три нощи.
Проговори добра коня:
- Хвала тебе, боляр Петъре,
стига стоя, стига слуша!
Мои нозе дървя ли са,
мои очи звезди ли са,
мое сърце камък ли е?
Снагата ми слана стана,
копита ми лед поледи.
Послуша го боляр Петър
после стана, та отиде
у хубава Света гора,
та подари седемдесет -
седемдесет манастири.
Станянине, господине,
тебе пеем, домакине,
Бога славим, болярине!

 


Долни Лозен, Софийско; коледна (СбНУ 2, с. 12, № 15); По вина на записвача или на певеца, се е вмъкнало едно злокачествено преплитане на обрати от друга песен. Тази грешка е поправена, като са дадени думите на паун-пиле в този вид, в който ги намираме в началото на тази същата балада и като са пропуснати след стиха "копита ми лед поледи" - следните стихове: "Па си бръкна у джепове, // та извади ситна свила, // та замрежи гъста гора, // та улови сиво пиле."

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.01.2005
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов, Хр. Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов, Хр. Вакарелски. София, 1936.