71. ГРАДЕНЕ МАНАСТИР ЗАРАД РОЖБА

Сенки из невиделица

- Стоенке, ситен маргарец,
исках та и дадоха та;
нищо, Стоенке, намахме,
кога са тебе узехме:
къща нямахме - купихме,
стока нямахме - добихме,
ала, Стоенке, нямаме,
от сърце рожба родена.
Стоянка Петру думаше:
- Петре ле, първо либенце,
ази съм снощи легнала,
легнала и съм видяла,
че ми стар Господ долетя
и на ухо ми думаше:
- Стоенке, ситен маргарец,
да си направиш, изградиш
на свети Иван манастир,
със позлатени дуваре,
със посребрени дереци,
от сухо злато алтаре,
калдаръм - карагрошове,
да си направиш, нанижеш
на света Петка-Петкана
ковано ривце на шия,
а на Неделя - злат венец
със безценати камъне.
Петър Стоянка послушал,
па на майсторе думаше:
- Майсторе, калфи буновски,
изградете ми манастир
на тая Рила планина
със позлатени дуваре,
със посребрени дереци,
от сухо злато алтаре,
калдаръм - карагрошове!
А на златаре думаше:
- Нанижете ми герданче,
маниста звезди редете,
а на дъга ги нижете,
за света Петка-Петкана;
лейте, ковете злат венец,
от слънце обръч турете,
а от месецът - кръстове
със безценати камъне,
за света кръстна Неделя,
че ще цар Петър да доде
в черкова да са прекръсти.
Послушале го майсторе,
па са правиле, градиле,
на тая Рила планина
на свети Иван манастир.
Кога е дошал владика,
черкова да си освети,
попове да си опопи,
дяконе да си одячи,
тя е добила Стоянка
едно ми мъжко детенце:
със ясно слънце на чело
и с месечинка на гуша.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.01.2005
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов, Хр. Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов, Хр. Вакарелски. София, 1936.