68. ЛИБЕ ВАМПИР

Сенки из невиделица

Провикнал се е Никола
от връх от Стара планина:
- Изпъждай, Минке, говеда
от Николова полугар,
при беглишката поляна,
студена вода да пият,
зелена трева да пасат.
Минка Николу думаше:
- Не мога, либе, да стана,
болна съм, либе, не мога,
глава ме боли, не видя,
да стана да ги изпъдя.
Снощи на навън излязах
пцетата да си нахраня,
портата да си затворя,
прелаза да си затръня, -
че ми се й сянка мерналу
сянка ми каранфилова,
на каранфила цветето,
на калофера листето;
не било сянка каранфил,
най било сянка вампирска -
моето либе Стояна...
Я иди, либе Никола,
на Стоянова равен гроб;
седи ли Стоян в гроба си,
или е вампир излязъл?
Кога отишел Никола
на Стоянова равен гроб:
Стоян в гроба си седеше,
бяло си книже държеше,
черно си слово четеше,
и Минка поменуваше:
"Изгорях, Минке, за тебе,
и черната земя под мене,
и бялата риза на мене,
кога щеш при мен да дойдеш,
до кога, Минке, до кой ден?
Току туй Стоян издума,
и Никола се повърна;
до сред е пътя отишел;
среща му иде вихрило,
а след вихрило - носило
и Минка на носилото.
Като я вида Никола,
бяла гъжува развила,
и си на Минка думаше:
- Минке ле, либе, Минке ле,
ази са ни са надявах
да си по-хитра от мене,
та тъй ме хитро излъга.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.01.2005
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов, Хр. Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов, Хр. Вакарелски. София, 1936.