46. ВОЙНИК НА СВАТБАТА НА ЖЕНА СИ

Сенки из невиделица

Зажени се млад Стоян
в събота срещу неделя,
в събота булка доведе,
в неделя сватба заправи;
кога е било в понеделник,
кралица писмо допрати,
да иде Стоян, да иде,
да иде младо войниче
на това тежко воянство,
напред байряка да носи.
Стоян им дума продума:
-Много сте, братя, чакали,
още малко ме чакайте, -
във среда до икиндия,
сватбата да си развала,
госкето да си изпрата!
Они му дума думаа:
- Не ще чакаме до обед,
камоли може - до среда,
до среда, до икиндия,
сватбата да си развалиш,
госкето да си изпратиш.
Стоят за вера улови,
разхвърля бела премена,
баща му коня седлае,
майка му меси бели хлеб,
сестра му реши рус перчин,
булка му влезна в градина,
набрала цвеке секакво,
изкити китка мешана,
мешана, китка вояшка.
Кога ли Стоян да пойде,
младо войниче да иде,
она му китка подаде
и си Стояну думаше:
- Либе Стоене, Стоене!
Че на ти китка мешана,
денем у пояс да носиш,
нощем у вода да топиш,
доде ти й китка весела,
дотогава я ще седа,
ще седа да те почакам;
кат ти китка повейне,
да знаеш, либе, да повниш,
я ще се, либе, ожена,
ожена, либе, пристана,
по друго либе ще ида.
Стоян си китка узело,
у ален я пояс пъхнало,
младо войниче отиде
у това тежко воянство.
Денем я в пояс носило,
нощем у вода топило,
доде е Стоян поседел
на това тежко воянство.
Нещо се малко минало,
тъкмо ми девет години,
настъпи година десета.
Нареди Стоян вояци,
наред гатанки гатали
и Стоян си ги досеща,
кога ми гатне млад Стоян:
- Чуйте мене, дружина,
дома си имам ябълка,
все цъфти, брате, вързува,
а сега из корен изсъхна,
и що завърза, опадна.
Никой не се е досетил,
досетила се кралица
и на Стояна продума:
- Стояне, младо войниче,
я ела близо до мене,
ти ръка да ми целунеш
и прошка да те опроста
от това тежко воянство,
дома си, море, да идеш,
че си невеста оставил,
до отзаран те чекала,
и отзаран си пристала
и днеска и сватбата.
Нали я Стоян поверва,
близо до нея отиде,
та па и ръка целуна,
и кралица го опрости
от това тежко воянство.
И станал беше млад Стоян,
па стегна конче хранено,
дорде в зенгия да стъпи,
прелитнал Стоян, преминал
дор девет гори зелени.
Стоян през лозе минува,
нему се милост домиле,
лозето да си обиди,
па се на лозе отбило,
у лозе беше баща му:
в неделя лозе режеше.
Стоян му дума продума:
- Бог да ти помага, старео,
що режеш лозе в неделя?
Дали го режеш да роди,
или го режеш да съхне?
Баща му дума продума:
- Дал ти Бог добро, пътниче!
Не режа лозе да роди,
ала го режа да съхне,
от жалба, от Стоянова:
имал съм сина Стояна,
младо войниче отиде,
тая девета година -
как е невеста оставил,
до отзаран го е чекала,
и днеска и е сватбата.
Стоян ми нищо не рече,
че бутна коня хранена,
право у село отиде,
та па си дома отишло,
дома си беше майка му,
платно тъчеше в неделя.
Стоян и дума продума:
- Бог ти помага, старице!
Що тъчеш платно в неделя?
Дали го тъчеш да носиш,
или го тъчеш за покров?
Днеска се платно не тъче,
оти е света неделя.
Майка му зина, продума:
- Не тъка платно да нося,
ами го тъка за покров, -
от жалба, от Стоянова:
имам си сина Стояна,
младо войниче отиде,
тая девета година -
как си невеста остави,
до отзаран го е чекала,
а отзаран си е пристала,
и днеска и е сватбата.
Стоян и нищо не рече,
право на сватба отиде, -
войка ми водят, девере,
Стоян им дума продума:
- Чуете мене, девере!
Я изведете невеста,
та ръка да ми целува,
че ще я дарба дарувам,
че ме е пътя нанело.
Послушали го девере,
па си невеста извеле.
Сегнала беше невеста,
Стояну ръка целува,
она си беше познала
на десна ръка пръстено,
дето се мена мениле
вечерта на венчането.
Невеста и дума продума:
- Чуете мене, девере,
и вий, стари кумове!
Кой отъкде е да с'иде,
мене Стоян е достигнал
от това тежко воянство.
Та си сватбата развали,
яле я Стоян заведе,
кога си дома достигна,
и майка му го познала,
защо е това млад Стоян,
млад Стоян младо войниче,
некога беше на лъжа,
а сега, брате, истина.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.01.2005
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов, Хр. Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов, Хр. Вакарелски. София, 1936.