39. МОМА СЕ НАДГРЯВА СЪС СЛЪНЦЕТО

Сенки из невиделица

Похвали се момина майка
снощи вечер на кладенци,
пред момите, пред момците,
че си има малка мома:
от слънцето по-хубава,
от месеца дваж гиздава.
Де я зачу ясно слънце,
та проводи ясна зора,
ясна зора калесничка,
да калеса малка мома
да са с слънчом надгреюва,
та да видим кой кого ще,
кой кого ще да надгрее.
Ясна зора реч прихвана,
та и наля крондил с вино,
че отиде у момини,
у момини в равни двори,
равни двори, чемшир порти,
че почука, хем повика:
- Излез, излез, малка моме!
Не излезе малка мома,
най излезе моми майка.
Отговаря ясна зора:
- Ти ли си се похваляла
снощи вечер на кладенци,
пред момите, пред момците,
че си имаш малка мома:
от слънцето по-хубава,
от месеца дваж гиздава?
Отговаря момян майка:
- Имам си, я, бъх не хващам.
Отговаря ясна зора:
- Чунким има, бъх не хващаш,
премени я, нареди я,
ситни плитки оплети я,
изведи я на Юрдана,
на Юрдана, на изтоци,
да се с слънчом надгреюва,
та да видим кой кого ще,
кой кого ще да надгрее.
Момян майка реч прехвана.
Премени си малка мома,
премени я, нареди я,
ситноплитки оплете я,
ситноплитки на редици,
изведе я на Юрдана,
на Юрдана, на изтоци,
дето слънце ясно грее,
месечинка зора дава,
да са с слънчом надгреюва,
та да видим кой кого ще,
кой кого ще да надгрее.
Кога огря ясно слънце,
то огряло две планини,
и третата насиняло;
кога огря малка мома,
тя огряла сичка свята.
Отговаря ясно слънце:
- Блазе, Боже, на таз майка,
що изхрани това чедо,
лице му се белееше
като пряспа дваж превята,
очи му се чернееха
като угар триж орана,
вежди му се синееха
като гайтан на нов дюкян,
руса коса разрешило
като ела във усои.
Наздраве ти, малка моме,
тебе пеем, Бога славим!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.01.2005
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов, Хр. Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов, Хр. Вакарелски. София, 1936.