31. МОМА СЕ ОТТЪРВАВА ОТ ЗМЕЙ (II)

Сенки из невиделица

Сбор се събра и заигра
на личен ден на Великден,
на хубава света Петка,
света Петка и Неделя.
Ей че иде змей на коня,
сбор го виде, сбор поникна,
змей си сбору отговаря:
- Играй, сборо, не поничай,
не съм дошел сбор да гледам,
но съм дошел съд да съдя
малки моми и големи:
коя мома либе нема,
либе нема, ни либила,
змею да е настойница,
на дружина станеница.
Кат го зачу Станината,
Станината стара майка,
а тя змею отговаря:
- Ей те, змею, ти мой зетю,
моя Стана либе нема,
либе нема, ни либила,
тебе да е любовница,
наконя ти - настойница,
на дружина станеница!
Кат я зачу танка Стана,
тя майка си люто прокле:
- Мълчи, мале, онемяла,
онемяла с бяло гърло,
ослепяла с черни очи,
оглушала с двете уши!
Та Стана ли либе нема,
либе нема, ни либила?!
Стана има и два и три,
и два и три либовника:
един ми е в Ромъния,
втори ми е в Загорето,
трети ми е в махалата.
Щото ми е в Ромъния,
да го чуя във гемия;
щото ми е в Загорето,
Загоре се запалило,
та и той да е изгорял;
щото ми е в махалата,
със него щем да се земем.
Змей се свил със вихрушка,
та си дигна танка Стана,
занесе я в сине небе,
остави я в темен облак.
Станината стара майка
тя след нея теком тече,
теком тече, виком вика:
- Ей те тебе, танка Стано,
дека мама да те види,
да те види, да те чуе?
Тя из облак майци дума:
- Леле варе, стара мале,
ожени си девет сина,
и зажени десетия
брат Ангела-Архангела,
па калеска ми допрати
на планина, на рудина,
на камене становити,
на ореше столовато,
че да дойда на сватбата.
Послуша я стара майка,
оженила девет сина,
заженила десетия
брат Ангела-Архангела,
па калеска и запрати
на планина, на рудина,
на камене становито,
на ореше столовато.
Излязла е танка Стана,
та приеле калеската
и на змея отговаря:
- Леле варе, либе змею!
Хай да идем на сватбата,
че се жени мила брата,
брат Ангела-Архангела.
Послуша я огнян змея,
отидоха на сватбата,
запряха се край селото
в ливадето зеленото.
Змей си Стани отговаря:
- Леле варе, танка Стано,
как ще ида на сватбата?
Змею Стана отговаря:
- Леле варе, огнен змею,
я стани си кован пояс,
та опаши танка Стана,
а детенце - криво перо,
криво перо на возводе.
Послуша я огнен змея,
та си стана кован пояс,
а детенце - криво перо,
криво перо на возводе,
че отиде на сватбата.
Излязла е Стани майка,
та посрещна танка Стана,
та и взела кован пояс,
кован пояс, криво перо,
та ги хвърли във огъня.
Змей си в огън Стани дума:
- Леле варе, танка Стано,
как излъга огнян змея,
та го хвърли във огъня!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.01.2005
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов, Хр. Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов, Хр. Вакарелски. София, 1936.